|
С доцент Андрей АНДРЕЕВ - офталмолог разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА
- Доцент Андреев, вие сте познат на много от нашите читатели. Година след година трупате професионален опит и известност и го правите някак си толкова естествено, че ние вече не можем да си спомним откога работите в тази област на медицината...
- Да, наистина, така като се замисля осъзнавам, че в офталмологията съм от много време. Започнах специализация през 1981 или 1982 г., т.е. преди повече от двадесет и пет години. Първоначално специализирах в Окръжна болница при доцент Балабанова, а след това при професор Константинов, който стана истинския ми учител.
После се установих в Транспортна болница и в нея работя вече повече от двадесет години. Тук израснах до отговорната длъжност завеждащ очна клиника, а от десетина години имам и частна клиника. В момента работя, така да се каже, на два стана - преди обяд в транспортна болница а след обяд в Очна клиника " Ден".
- Бих искала да ви попитам за заболяванията, които са най-често срещани в офталмологията. Краят на двадесети век се характеризира със много значимо развитие на техниката и технологиите. Според вас дали този несъмнен напредък е предизвикал изменения в състоянието на тези заболявания, в честотността на появата им, в повишаване на успеваемостта на лечението им и така нататък?
- Всяка медицинска специалност си има едно основно заболяване. Нашето е катарактата или както е широко известна с народното си наименование "перде". Това заболяване е свързано преди всичко със стареенето на организма.
С напредването на възрастта косата побелява, а прозрачните очни среди потъмняват и човек започва постепенно да ослепява. При много от хората пердето се появява най-вече на шейсет и пет - седемдесет годишна възраст. Но катаракта се среща и при по-млади хора, при травми, има и вродена катаракта. По принцип тя води до ослепяване, но за щастие това заболяване е в много висока степен лечимо. То беше лечимо и в миналото, а сега вече има много нови методи за отстраняване на катарактата. Обикновено потъмнялата леща се разгъва и в окото се имплантира нова. При сегашните условия такава операция може да се направи за 15 минути, дори и в амбулаторни условия. За разлика от миналото, когато се правеше сериозен разрез на окото, през който трябваше, така да се каже, да се отстрани пердето, сега нещата са много по-различни. Разрезът, с който се работи е не по-голям от два и половина, максимум три милиметра. Пациентът идва, слагаме му престилка, правим операцията и той си отива вкъщи, а на следващия ден може да отиде на работа.
Как точно се извършва оперативната интервенция? Разбива се лещата, която е зад зеницата, и се слага нова леща. Няма превръзки, конци, сваляне на конци, тежък следоперативен период - има само две седмици на специални капки. Няма дори упойка с инжекция. Упойката е три капки в окото. За съжаление, за да се направи операцията по този абсолютно щадящ начин е необходима специализирана и скъпоструваща апаратура, която все още не е внедрена масово в нашите очни клиники. Но все пак апаратурата я има и е неизбежно бъдещото лечение на катарактата да става единствено и само по този начин.
Както споменах, катарактата се развива в процеса на стареене на човека, поради което едва ли можем да се надяваме, че е възможно да отстраним причините за нейното появяване. И точно поради това сме длъжни да направим всичко необходимо, за да можем на практика да минимизираме последствията от тези естествени процеси.
- А какво става с глаукомата?
- Това е второто голямо очно заболяване. Характеризира се преди всичко с появата и трайното задържане на повишено очно налягане. Глаукомата е много комплексно, полиетологично заболяване с много сложно развитие, на което все още не е намерено дефинитивното лечение. Капки, лазери, операции и въпреки всичко това хората продължават да ослепяват от глаукома.
Даже след оперативно лечение, което с основание бихме нарекли успешно, като резултат не се постига пълно възстановяване на изгубеното зрение, а само запазване на това, което глаукомата не е успяла да отнеме. Болестта е коварна, защото протича без особени болки или оплаквания. Затова е важно да не се изтърве моментът. Колкото по-рано се реагира, толкова по-добри за пациента ще бъдат резултатите.
- Можем ли да смятаме, че във всички случаи, когато се констатира повишено очно налягане човекът е заболял от глаукома?
- Не! Нещата са много по-сложни. Невинаги, когато сме измерили по-високо от нормалното очно налягане, можем да говорим непременно за глаукома. Трябва да има съчетание от различни белези и едва при откриването на определена комбинация от симптоматиката на това заболяване можем да кажем, че даденият човек вече има глаукома. Еднократно измереното повишено очно налягане се нарича очна хипертензия. Това разбира се е вече много сериозен знак Но можем да бъдем сигурни в диагнозата едва след като се констатира повтаряемост на повишеното очно налягане или пък се види, че то започва да поврежда очите, да отнема от зрението, или пък се забелязват други промени като стесняване на зрителното поле, промяна в камерния ъгъл и т.н.
- А къде в тази черна серия е диабетът? Известно е, че сам по себе си диабетът не е очно заболяване, така да се каже, уврежданията на очите се явяват вече като допълнителен, да не кажа като страничен ефект от неговото развитие...
- Това е така, но наистина третата голяма група заболявания на очите се свързва със съдовите заболявания. И особено с тези, които се появяват в резултат на диабет. Днес хората вече не умират от диабет, а от неговите усложнения. А едно от тези усложнения се проявява като нанася поражения на ретината на очите. Когато диабетът стане десетгодишен, той започва да поврежда очите. Повреждат се малките кръвоносни съдове. В резултат на това се получават кръвоизливи и всички последващи усложнения. Лечението се прави с използването на лазер и може да бъде твърде резултатно, т.е. зрението може в някаква степен да се запази. Необходимо е, обаче, болният да ходи не само на ендокринолог, но и при офталмолог.
И накрая трябва да споменем и някои от другите основни причинители на увреждания на зрението - дегенерацията на макулата и вродените заболявания на очите. Вродените заболявания са една друга много специфична група, която за съжаление също с относително малък успех преодоляваме, защото те обикновено са в комбинация и засягат много структури на окото. И за това там лечението е малко по-трудно.
- И все пак много от заболяванията се лекуват днес по много по-съвременен начин...
- Да, така е. Бих казал, че това се отнася на практика за почти всички заболявания. Новата техника, която се развива и въвежда, прави нашите действия много по-прецизни. Работим с точност до милимикрони и въобще няма база за сравнение с методите на лечение отпреди двадесетина години. По-точно има и това сравнение е между трабант и мерцедес.
Само преди петнадесетина години при операция в окото се правеше разрез от петнайсет, двайсет милиметра. Естествено след това трябваше да се шие, трябваше внимателно да се махат конците, после следваше много сериозно пазене от какво ли не и т.н. Всичко това днес е сведено до минимум, и все пак - колкото и да сме благодарни на развитието на техниката, трябва винаги да имаме предвид, че новата апаратура сама по себе си не решава проблема. Апаратите, каквито и да се те, не могат сами да оперират, не могат сами да поставят диагнози, не могат сами да лекуват. Каквито и суперлативи да използваме днес по отношение на новите технически средства, аз мисля, че човек трябва да си избере не толкова машината, не толкова технологията, която да се използва при правенето на операцията, а много по-важно е да си избере хирурга. Основното е да си избереш човека, на когото да довериш проблема си .
Каквито и методи да се внедрят, каквито и апарати да дойдат, те не могат сами да работят. Има лекари, които трябва добре да владеят съответния метод и във всеки конкретен случай не апаратът, а лекарят е този, който може много точно да прецени индивидуално дали съответният метод е най-подходящият точно за този човек. И разбира се да е отговорен, да проследи нещата от началото до края.
- Преди малко ви попитах за многото нови техники и технологии. Ясно е, че те могат да влияят не само върху възможностите за лечение на определени заболявания, но и върху условията за тяхното появяване и проявяване. Има ли днес някаква промяна в картината на заболеваемостта и по-специално в тази на зрителната заболеваемост?
- Да, сигурно има някаква промяна. Да вземем само това, че едно време човекът не е ползвал толкова много очите си. Днес, във века на компютъра имаме още допълнителни усложнения. До някакви самостоятелни усложнения или специфични нови заболявания компютърът не може да доведе, но не можем да не забележим, че продължителното му използване ускорява появата и развитието на някои заболявания. Факт е, че при работа с компютър очите се изморяват много повече. Тъй че трябва да се спазва някакъв режим, Задължително трябва да се търси по-комфортен начин за използване на очите.
- За вас се говори, че сте излекувал най-много хора от Съюза на слепите...
- Не знам, естествено, че не съм си водил точно такава статистика и не бих могъл да кажа дали това е наистина така. Оперирал съм много хора с пердета и хора с глаукома, правил съм и кератопластики - присаждане на роговица. Спомням си една жена от Пловдив. Тя не беше виждала много време, никой не се беше решил да й направи такава операция. Разбира се най-многото успешни операции са тези за отстраняване на катаракта. Не мога да кажа, че съм връщал на сто процента зрението на пациентите ми, но на човека, който е изгубил цялото си зрение, дори и съвсем малко светлинка да му дадеш и това вече не е малко. Аз съм доволен от резултатите, които съм постигнал при вашите хора, защото наистина на мнозина съм помогнал. Много хора получиха подобрение, което за един зрящ човек може и да е нищо, но за вашите хора е много.
- Как постъпвате с пациенти, за които още при първоначалния преглед е очевидно, че положението е безнадеждно?
- Зависи от самия човек. Има хора, които много са лъгани и сами са разбрали, че няма да може да им се помогне. И на такъв човек най-добре е директно да си му кажеш. Други пък продължават да поддържат някаква надежда, а когато има някаква, дори и малка, надежда аз не мога да си позволя да ги лиша от нея. На такива хора не казвам, че всичко е загубено. Пък то и наистина е така. Медицината се развива много бързо, постоянно се появяват все нови и нови възможности. От тази гледна точка можем да кажем, че надежда винаги има! Тя винаги трябва да остава!
- Имате ли много пациенти в детска възраст?
- Да, оперирам и деца. Неотдавна оперирах едно, което беше само на три месеца. Според съвременните разбирания оперативна интервенция може и трябва да се предприема и на съвсем ранна възраст. Някои колеги смятат, че такива операции могат да се правят още когато детето е само на две - три седмици. Разбира се трябва да се прави операция, само тогава, когато от нея има смисъл, когато наистина чрез нея може да се помогне. Но има и случаи, например при недоносените деца или при такива, които са родени с генетични увреждания, при които трябва децата да бъдат под непрекъснато лекарско наблюдение, трябва да се следи как се развиват, т.е. те трябва да бъдат по възможност в непрекъснат контакт със съответните специалисти.
Аз дори имах идея да направим специализирана детска градина за слабовиждащи деца. Има много деца, от една до седем години, които се нуждаят от постоянно лекарско наблюдение, а в същото време никой не им го осигурява. Ние бихме могли да ги гледаме и с каквото можем ще им помагаме. Такова нещо може и според мен трябва да бъде направено. Да, аз съзнавам, че това противоречи на съвременните разбирания за интеграцията на хората с увреждания, но все пак си струва върху това да се помисли. Може би такава дейност може да се организира не в детска градина, а към един дневен рехабилитационен център за хора със зрителни увреждания. От своя страна мога да гарантирам, че съм готов да помагам с всичко, каквото мога.
- Често посещавам специализираните училища за деца с нарушено зрение, а и въобще от моите контакти оставам с впечатлението, че все повече намалява относителният дял на децата, които са напълно лишени от зрение. Какво мислите за това?
- Това е една радваща констатация. Освен другото, тя означава и това, че много от тези деца са лекувани навреме и нещо от зрението им е успешно съхранено.
- Може ли един напълно сляп човек да прогледне?
- Според мен не бива да се казва точно така. Сега вече се правят много неща, има вече вграждане на чипове. Новите технологии дават много, досега въобще неочаквани, перспективи. Правят се всевъзможни експерименти. Все пак всичко зависи от конкретния случай. В недалечно бъдеще сигурно и възстановяването на зрение посредством вграждане на някакви миниатюрни сензори ще бъде възможно. Ако проводната система е здрава, то непременно ще се намерят някакви сензори, които биха могли да бъдат вградени и да се получи някакво зрение. Със сигурност това няма да бъде стопроцентово възстановяване на зрението, но всяка дори и съвсем малка стъпка в тази посока би била голямо облекчение за хората, които към момента са напълно слепи. Разбира се отново искам да напомня, че трябва всеки човек да бъде индивидуално преценяван.
- Нещата се развиват толкова бързо, че хората изобщо не могат да се ориентират. Ето напоследък се заговори за появата на някакъв нов скенер, който може да дава много повече данни за състоянието на окото. Какво ще препоръчате на нашите читатели по отношение на тези нови и още по-нови апарати?
- Най-важното е това, че те трябва да подхождат много внимателно към използването им. Не бива да се спекулира с нуждите на хората. Като се каже нов апарат и те хукват към него, но аз ви казах, че апаратите сами по себе си не правят чудеса. Добре е хората да се съветват със свой доверен лекар. Много важно е да се оценяват коректно и нуждите и възможностите.
Моят съвет е: Всеки да има на разположение един специалист, който да може да прецени кое си струва да се прави и кое не! Обикновено изследванията с тази съвременна апаратура са доста скъпи. Нали разбирате, че не е хубаво да се харчат пари само и само пациентите отново да чуят нещо, което и без това вече отдавна са знаели.
Апаратът е само едно помощно средство, което трябва да помогне на лекаря да постави диагнозата или пък да направи някакво лечение. Няма смисъл да се прави изследване заради самото изследване.
- А здравната каса поема ли някои от разходите на пациентите ви?
- Да, поема. Имаме десет клинични пътеки, които се покриват от здравната каса. Има финансиране за изследвания и финансиране на лечение - както оперативно, така и консервативно. Така че повечето от нещата са покрити. Даже се поемат и някои от лазерите. Поема се и ангеографията, и ехографията, а това са високо специализирани изследвания. За съжаление не мога да ви кажа точни цени и правила, но това всеки, който се интересува, може и сам да си го провери.
- И накрая, какво е най-важното, което хората трябва да знаят за да опазват своето зрение?
- Най-важното нещо е профилактиката. Ако искате да сте сигурни, че се грижите за зрението си, ходете поне веднъж в годината на преглед при офталмолог.
Источник: zari-bg.net
|
|
